Ремонти на покривни хидроизолации

Няколко наши абонати предложиха да напомним, че различните покривни хидроизолационни материали се прилагат при различни наклони на покривните и, че ако не се съобрази предназначението за наклон, съответният ремонт може да се компрометира.

В характеристиката на всеки покривен материал, производителят задължително указва при какви минимални и какви максимални наклони на покривната повърхност се използва. Архитектът, който проектира ремонта знае това и съобразява материала с наклона и обратно. Възможностите за използване на различни материали, по вид, качество и цена, са много големи и затова е препоръчително възложителят, който ще плаща и проектантът да разгледат варианти и взаимно да определят решение, което да удовлетвори трудно съвместимите изисквания за естетика, дълготрайност, технологичност за изпълнение и подмяна и цена.

Когато има проектант, оптималното решение е по-лесно. То излиза в крайна сметка и по-изгодно, но много собственици на отделни имоти и представители на етажна собственост търсейки евтиното пренебрегване на проектанта – нали за този вид строителен ремонт, по норматив, не се изисква проект и разрешение. Когато е заобиколен архитекта-проектант, възложителят се доверява на изпълненителя-строител и затова трябва „да внимава с кого си има работа“. Това, което трябва да направи възложителя, освен описаното в бр. 3/2013 г. на „Строителен обзор” е да провери дали предлаганите му материали и начин на изпълнение съответстват на наклона на покрива.

Наклоните се определят в градуси или в проценти. За повече подробности, в помощ на възложителите, които не включват в дейността проектант, ще използваме обяснения от книгата на проф. Чавдар Ангелов „Наклонени покриви”, която се предлага в строителната книжарница на СЕК.

Съществуват две големи групи покриви, които се отличават една от друга по своята конструкция, по начина на покриване и на отвеждане на водата, както и по своето архитектурно въздействие. Тези групи са обозначени според най-характерния си признак - величината на наклона на хидроизолационното покритие и са наречени съответно плоски и наклонени (скатни) покриви. Първите, като се абстрахираме от факта, дали е избрано най-подходящото наименование, имат съвсем малки наклони, докато вторите се характеризират със забележими, често значителни наклони.

Плоските покриви трябва да имат непрекъсната („безшевна”) покривка или най-малкото да са с абсолютно водоплътни фуги - заварени или запоени. Това условие се диктува от обстоятелството, че водите по покрива се оттичат бавно, снегът се задържа дълго и че може да се получат завирявания, при което водата да тръгне срещу наклона. Тези явления са избегнати при наклонените покриви, особено при по-стръмните.

Границата между двете групи покриви се приема, по различни съображения, условно и затова в нормативите на отделните страни тя има различни стойности, както се вижда от таблицата:

Покривите с наклон до 1%, респективно до 2% и без наклон се обозначават като „особени случаи” и не се третират в нормативните документи.

Като „скатни” се разглеждат покривите с наклон над 7% (4 °).

Изборът на покривния наклон зависи от много фактори и съображения, но най-важните от тях са:
а) архитектурната основа, определяща покривните форми и мястото на покривните линии, като с това се търси желано архитектурно въздействие на сградата, съобразено с околните сгради или с местната традиция;
б) конструктивна основа на сградата, нейната форма и материал;
в) климатичните особености на района - валежи (главно сняг), температурни условия, сила и посока на преобладаващите ветрове, надморска височина;
г) избраната покривка в зависимост от горните условия; за всеки вид покривка има нормативно установени минимални (а понякога и максимални) допустими наклони.

Общото правило за определяне на покривния наклон гласи: колкото една покривка има повече фуги (т.е. съставена е от относително малки елементи), значителни неравности и неуплътнени места, и колкото валежите са повече, толкова по-голям трябва да бъде покривният наклон.

Големият наклон осигурява бързо оттичане на водите и свличане на снега, а също не допуска „набиване” на вода или сняг във фугите между отделните елементи под въздействие на вятъра. Счита се, че снегът се свлича достатъчно бързо при наклони над 70% (35°). При наклони над 50% (27°) водата трудно навлиза под застъпванията на покривните елементи вследствие на страничен вятър, затова при по-малки наклони фугите следва да бъдат уплътнявани. Ако покривката е от вид и материал, който създава условия за кондензация на влага по долната си повърхност (към помещенията), има опасност тази влага да пада на капки, вместо да се оттича. За да не става това, наклонът на покривката трябва да бъде по-голям от 27% (15°). Най-малки наклони се допускат при покривки без фуги или от заварени (запоени) един с друг елементи.

Покривните наклони се измерват „по направление, перпендикулярно на хоризонталите на повърхността на основата, върху която е положено покривното покритие” (БДС 164-89). Те се означават по няколко начина, като се разглежда съотношението между височината и основата на правоъгълния триъгълник, в който линията на покривката е хипотенуза:
• в проценти (h : b).100; по този начин са означени наклоните в българските стандарти, например 10%, 40%, 173% и т.н.;
• като пропорция (h : b), като височината h се приема за единица; този начин улеснява построяването на наклона при изпълнението на строежа, например 1 : 10, 1 : 2.5, 1 : 0.6 и т.н.;
• в градуси (α) - за вътрешен ъгъл на наклона, например 6°, 21°48‘, 60°.
Връзката между трите вида означения на покривния наклон проф. Ангелов е дал в таблица, а само съотношенията между процентите и градусите - на съответна графика.