Внимание!

Този сайт използва бисквитки, за да Ви улесни при използване на съдържанието. Можете да се съгласите или откажете. Повече информация

Приемам
Сайтът sek-bg.com използва “бисквитки”, за да Ви улесни при използването му. Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате даден уебсайт. Те позволяват на уебсайта да запомня Вашите предпочитания и действия. Можете да научите повече за това как да управлявате Вашите бисквитки, като посетите помощната функция на Вашия браузър, или можете да посетите www.aboutcookies.org, където се предоставя детайлна информация за управлението на бисквитки на най-разпространените браузъри.

На къде тръгва строителството и има ли приоритети за 2013 година?

Автор: екип СЕК, публикувано на 10 Юни 2013

„Изминаха четири месеца в строително бездействие.”

Такъв е краткият коментар на по-големия брой от регистрираните правоспособни строителни фирми в България. Предварителните статистически данни показват, че в сравнение с четирите месеца на миналата година обемът на СМР в сградното строителство е намалял с 10 – 12 процента, а в инфраструктурното строителство – със 7 – 8 процента. Намалели са с около 10 % заетите в строителството работници, въпреки че зимата беше по-лека. Същевременно цените на СМР са се увеличили с около един процент. Има основание да се предположи, че през май обемите ще спадат, а цените ще се увеличават. От юни до края на годината, обаче, се очаква значително увеличение на обемите, поне в парично изражение, защото ще се увеличат разплащанията на договорените средства по европрограмите за строителство.

Отговорните институции отчитат, че почти всички средства по различните европрограми, имащи връзка със строителството са договорени. Дават се даже указания за „наддоговаряне”, което е нормално, като се има предвид, че не всичко договорено може да се усвои до края на програмния период – 2013 г. Казано накратко – очертава се 2013 г. да е най-стагнираната по отношение на работен строителен фронт, особено за малките строителни фирми.

Анализите относно заетостта на строителния капацитет показват рязко съсредоточаване на обемите в големите строителни фирми. В строителния регистър на Камарата на строителите са вписани над 4000 фирми, но около 75 % от изпълняваното строителство е възложено, в смисъла на главен изпълнител, на не повече от 100 фирми. Уедряването, при това, продължава. Ръководствата на Камарата на строителите и камарите на проектантите полагат усилия в защита на малките и средните фирми, но видими резултати няма, а и обективни условия за това няма. Подобно е положението и в съседните страни – Гърция, Турция, Румъния. Политическите партии също обещават, във връзка с изборите, най-активна подкрепа за малките и средните фирми, но специално за строителството и строителното проектиране това няма как да стане.

Вървят лозунги и обещания за разделяне на строителните обществени поръчки, за да можели и по-малки фирми да ги печелят. Законът забранява изкуствено раздробяване на поръчките, но да видим какво ще стане. Обсъждат се и предложения за снижаване на критериите за участие, но това са показни движения, имитиращи дейност, защото инвеститорите на новозапочващи се строежи, каквито и да са тези строежи, ще предпочитат по-престижните строители. Списъците на кандидатите за обществени поръчки в по-малките и по-отдалечените общини показват, че „гигантите” не подбират малък, среден или голям строеж, защото капацитетът, който са придобили вече, остава непопълнен. Средните и малки инвеститори, сред които правихме проучване, предпочитат едър и реномиран строител като сигурна гаранция за договорния срок, а даже и за цената. Голямата строителна фирма може да си позволи да работи „на себестойност”. За да задържи капацитета си, на нея й е достатъчно да калкулира издръжката. И като допълнение на тези изводи се установява, че по-малките строителни фирми от началото на тази (2013) година „масово бягат” от установяване и отстраняване на появили се дефекти в гаранционните срокове, което стимулира и частните инвеститори да търсят по-големите.

Приоритетите в строителството за 2013 г. са ясни, но наличните пари са вече разпределени. Обещаните пари за съфинансиране на изпълненията по техническата инфраструктура на много места не са осигурени. Частните поръчки за фасадни топлоизолации „на парче” също намаляха, защото отделните „етажни собственици” изчакват да видят как ще тръгне програмата „Енергийно обновяване на българските домове”.

Програмата за саниране на жилищата ще бъде едно от значителните строителни събития на годината, не толкова по обемите, а по вниманието, което ще й отделят всички слоеве на обществото. Успешното начало по реализацията на тази програма, а то трябва да бъде успешно, ще води до изпълнение на СМР за поне 3 милиарда лева. И колкото в по-кратко време се усвоят тези милиарди, толкова по-ефективно ще бъде мероприятието. А мероприятието тръгва бавно. Така беше и предвидено, въпреки че, според нашите оценители, разясняването върви бавничко.

В брой 12/2011 г. на „Строителен обзор” поместихме предположенията на СЕК за цената на санирането на едропанелните жилищни сгради по цени към края на 2011 и началото на 2012 година. За целта беше изработена количественостойностна сметка за типова секция, съобразно съществуващите типови проекти от преди 50 години. През цялата 2012 г. продължихме да обсъждаме с колеги от цялата страна ценовия проблем на санирането и то главно размерът на обхвата и цените за отделните компоненти. Получихме значителен брой възражения, в смисъл, че нашата прогнозна цена е занижена. Тя беше реална за видовете работи и обемите, които пестеливо предвидихме, съобразно списъка на „конкретизираните дейности, за които е допустимо финансиране”. Архитектите, на които Столична община е възложила проектирането, не мислят обаче както ние мислехме преди 15 месеца. От техните предварителни изявления става известно, че те предлагат не ремонти и кърпежи, не освежаване, а реконструкция и истинско обновяване. И са напълно прави, защото, ако ще се извършва енергийно обновяване, то би трябвало да е достатъчно обхватно. Приятно е да се слушат и четат предвижданията на проектантите за санирането на панелните сгради. Приятно е да се разглеждат компютърните им картинки. Ако ще се прави „обновяване”, то би трябвало да бъде както го предлагат. Можем само да си представяме как ще преминат обсъжданията на проектите, но се надяваме да се приемат вариантите, които се предлагат. А спорове за обхват и цени ще има, но те ще се водят, когато всяка община одобри типовите проекти.

Нашите анкети потвърждават, че въпреки поеманите от държавата и общините разходи за техническо и енергийно обследване, въпреки че Столичната община ще плати проектите и няма да събира пари за разрешенията, въпреки че фондът поема до 75 % от стойността на СМР и надзор (авторски и консултантски), ентусиазъм за включване няма да има. Това са от една страна специфичните особености на българската народопсихология и, от друга страна, социалният статус на голяма част от притежателите на етажната собственост.

Изпълнителите на програмата от МРРБ навярно съзнават с каква трудна мисия са се захванали, но това е единственият път. Има и други два, даже три варианта, но те са недопустими за страна, член на благоденстващия Европейски съюз. Oбяснявали сме ги тези варианти в „Строителен обзор” преди години. Дано не се наложи да ги обясняваме през 2014 година отново.

Коментари (0)

Напишете коментар.

Моля, влезте, за да коментирате.

  • Smetki small
  • Nadzor small
  • Kontrol small
  • SC 3-12 KORICA small
  • Tehnicheski small
  • SO 78 2012net small
  • dogovarjane hitrini small
  • Str remonti 1 small
  • Str remonti 2 small
×
Издателство СЕК