Развалянето на договорите при спиране на строителството може да става с разумна отстъпка

Напоследък е много актуално да се развалят или да се прекратяват, или да се преустановяват и т.н. договори за строителство.

Причината е, че съответното строително начинание не е обезпечено със средства. Тази причина се обявява винаги, въпреки че понякога, зад нея се прикриват и други причини, например поръчката да се възложи впоследствие на „по-правилен изпълнител” или при по-изгодни условия.

Държавните и общинските администрации имат, и то основателни, опасения, че няма да е лесно да се развалят договори за започнати, пък и за незапочнати строежи. Експертните групи на СЕК проведоха наши, вътрешни обсъждания и направиха извода, че при добър диалог и склонност към разумни отстъпки развалянето на договор за строителство, заради неосигурено финансиране е възможно и то без да се плащат санкции.

Ако обаче партньорът-строител не е склонен на „разумен диалог”, той може да бъде вразумен по подходящ, разумен и законен, начин. Препоръчително е възложителят да действа и да употребява дозирано и моркова и тоягата и то винаги в рамките на закона.
В еуфоричен строителен период, който се случва на всяка държава най-много два пъти на сто години, се сключват договори и се започват строежи, без да се преценяват достатъчно добре необходимостта, целесъобразността и финансовите възможности. Естествено е в такива случаи да се търсят и да се наказват виновници, но от тези виновници не можем да вземем достатъчни средства, за да финансираме строежа. От друга страна, винаги е възможно съответният кмет, председател, шеф на агенция или на министерство, съвсем добросъвестно да е преценявал, че през следващата година ще може да разчита на определени финансови източници, но те да се окажат несъстоятелни, поради непредвидими причини.

През отминалия 20-ти век България е имала два еуфорични строителни периода завършили, за жалост, зле. През първото десетилетие сме завихрили несравнимо даже със сегашните темпове сградно и пътно строителство, финансирано предимно с кредити. И когато тези мероприятия, започнали да носят доходи и да се изплащат дошли военните катастрофи. След средата на века отново строителен бум, включително и с необосновани в икономическо отношение строежи, отново кредити и нова катастрофа.

Сега сме в нов век. Реализирахме строителен сграден бум. Пак ненужни и неефективни, макар и частни, строежи. И много започнати, а други незапочнати, но договорени. Вместо война - финансова криза. Все пак по-добре, но трябва да развалим договори, поради недостиг на средства.

Всеки строител знае, че колкото и изгоден да му е съответният договор, ако възложителят наложи супер стриктен инвеститорски контрол е напълно възможно да го вкарат в загуба. Ако на някой строител това не му е ясно то може лесно да му се подскаже. Ако пак упорства, може да се определи нов вид и формация на инвеститорски контрол „от който косите да му настръхнат”. Ако някой възложител не се сеща как да развърти успешно и законно тази тояга можем да му осигурим подходяща консултация. Но това е тоягата. Тя е за крайни случаи.

Другият вариант, с моркова, е възложителят да не иска прекратяване, а „замразяване” на договора. Всеки от договорите, за които става дума е за строеж, който все някога ще се строи. Ако сега се прекрати, то започването отново, независимо кога ще бъде, ще се възложи във всеки случай, при по-стриктна процедура. И ако обясним на строителя, че той ще бъде изпълнител и тогава, и ако му осигурим гаранции, че не друг, а той ще бъде строителя, за него ще бъде изгодно да приеме предложението вместо да се впусне в безкрайни спорове за въображаеми компенсации.

Накрая, и накратко, за преизчисляване на сметките: Когато преди 18 месеца цените на строителните стомани и на някои други съставки на строителната калкулация скочиха двойно, строителите, в т.ч. и камарата им, доказаха убедително в кои държави от ЕС правителствата са „влезли в положение” и поели, и въздействали да се поемат разликите от възложителите. Доказателствата бяха приети и разликите изплатени. Сега положението със сключени през 2008 г. договори е същото, но с обратен знак. Сега не можело. А, ако догодина стане обратното? Не се ли досещат спорещите строители, че може да попаднат в черен списък и тогава да бъдат отстреляни законно?